Звукове

„Звукове“ е стихосбирка, отразяваща крайни емоции, чувства, преживявания и разсъждения, повлияли Вазов в дългия близо десетгодишен период, обхващащ живота му в Пловдив, емиграцията в Русия и последвалото завръщане в родината. Съмнението се редува с вдъхновението и вярата. Тъгата отстъпва пред щастието и любовта. Мъката от падението и изгубените животи е изместена от патриотизма. „Звукове“, както и повечето други Вазови стихосбирки, дава отзвук на съвремието на автора, а читателите днес надникват в душата на един човек, живял в трудните години на битки, борби и въстания.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.